- Криссссс, слънчицето на тати. Помислих си, че няма да се събудиш повече.- започна да плаче бащата на момичето, галейки бузата й.
- Всъщност се събуди много рано. Очаквахме да си в кома за около две години. Ти изненада всички ни.- говореше лекарят.
- Как се чувстваш скъпа.- попита сестрата, която я преглеждаше.
- Чувствам се добре.- проговори най-накрая Крис.
- Спомняте си всичко нали.- продължаваше да пита сестрата, като отбелязваше в доклад.
- Да, както и чух всичко.- надигна се леко Крис.
- Не бива да се движите толкова рязко.- предопреди я лекарят.
- Но аз се чувствам отлично.- сподели състоянието си пациента.
- Трябва да си починете. Според състоянието ви ако нямате усложнения към 17:00 ще ви изпишем.- говореше сестрата докато записваше последно.
- А коя дата сме? Колко време съм спала? А детето?- започна да залива с въпроси лекарят.
- Дадата е 27 април 2017 година.- съобщи сестрата.
- Какво?!! Пролет!! Аз си мислех че съм спала два дни.
- Бяхте в кома за седем месеца.
- Моляяяя!!Детето ми! Какво се случи с него?- плачеше вече Крис.
- Съжеляваме госпожице, но плодът загина още в деня на експлозията.- съобщи лекарят.
Докторът и сестрата разговаряха с бащата на момичето, но Кристъл не ги чуваше. Беше погълната от мисълта.
"Това не може да е истина, сигурно още сънувам. Да нали всичко е просто нереално." мислеше си момичето като се ощипа да види дали е истина. За жалост знаеше че това е самата истина. Погледна към ръката си и видя пръстен. Спомни си за Кук. Спомни си всичките им хубави моменти. Избърса сълзите си.
- Госпожице има ли някой на когото искате да се обадите?- попита я сестрата.
- Не. Никой освен семейството не бива да знае, че съм будна. Смятам да ги изненадам.- отговори сериозно.
- Скъпа не искаш ли да видиш сестра си и малкия?- усмихна й се нежно баща й.
- Да. Ако искат да дойдат и Алекс също.- зарадва се дизайнерката.
След около 20 минути сетрата на Крис влезе в стаята. Висока, стройна жена малко по- висока от сестричката си с дълга черна коса облечена стилно. За ръчичка държеше едно пет годишно момченце, което беше племеник на Крис. 

- Здрасти како.- усмихна се по-жизнена от всякога Крис.
- Не ми се усмихвай. Знаеш ли колко ме разтревожи. - започна да я хока от вратата още.
- Спокойно Лили, не я нападай.- защити Крис бащата на момичетата.
- Лельо, ти умряла ли беше. - дойде до леглото й мъника.
- Нали ти обясних Дани, леля спеше за много дълго.- обясни Лили.
- Ей мишке как можа да си помислиш, че съм умряла.- ощипа го по бузата.- Ела тук.- вдигна го и го сложи на леглото до нея и започна да го гъделичка.
- Поне изглеждаш жизнена както винаги.- обади се мъжки глас от вратата.
- Алекс!!- усмихна се още по широко момичето в боличното легло.
- Знаеш ли как ни притесни, ааа?- отиде до нея и започна да я щипе по бузата.
- Стана веришка.- извика Дани и ощипа Алекс.
- Ей мишке не си се отървал.- продължи да го гъделичка Кристъл.
- Къде е мама тате? - отиде да говори с него Лили.
- Пътува насам, след малко ще е тук.
- Ляльо аз кога ще имам братовчед.- попита малкия без да знае нищо.
Всичко замлъкна.
- Дани...- скастри го майка му.
- Къде е баткото от Корея? Ти ми каза че ще имам братовчед.- започна да се тръшка.
- Братовчед ти мили сега е на небето, където е ангелче и гледа над нас. Бог не ни даде да го видим но той винаги гледа над нас.- обясняваше като приказка на детето Крис и се усмихваше пресилено.
- Кристъл събудила си се. Момиченце знаеш ли колко бяхме притеснени?- влезе с гръм и трясък майка й.
- Адалайн, успокой се. И ти и Лили я нападате от врата. Един дол дренки сте.- започна да се кара бащата.
- Илияне не се прави на света вода не напита. Ти и Кристъл сте абсолютно еднакви. Само ни тревожите.- отговори жената.
- Здрасти мамо.- поздравиха едновременно момичетата.
- Ох дечицата ми. Радвам се че всички са живи и здрави.- отиде да ги прегърне.
- Бабоооо, ще ме смачкаш.- чу се детското гласче на Дани.
- И ти ли си бил в леглото мишко?- направи му маслинка по носа.
- Спрете да ме наричате мишка.- нацупи се сладура.
- Ела тук Шошо, да не пречим на Крис.- викна го майка му.
След цялата сцена в пет часа изписаха Кристъл. Всички се прибраха а тя започна да си събира багажа. Беше решила, че още утре ще замина за Корея.
- Няма ли да останеш поне за малко.- попита я баща й на вечеря.
- Не мога тате. Трябва да ги видя. Те също се тревожат. А и трябва да кажа всичко на Джънгкук.
- Внимавай скъпа. Тъкмо си се събудила ако има някакви усложнения?- притесни се майка й.
- Спокойно мамо знаеш че съм силна.- показа мускол с пълна уста.
- Обещай, че ще внимаваш.
- Обещавам.
На летището:
- Пази се, скъпа.- изпратиха я за последно родителите й. Стълбите на самолета се спуснаха и тя се качи вече решена.
ГТК:
Качих се и се настаних. Сложих слушалките си и се замислих за всичко. Не казах на никой освен на семейството си, че съм се събудила. Спомних си всичко от онзи ден. Тогава започнах да разглеждам старите ни снимки. Стигнах на едно селфи, което си бяхме направили с Кук когато будувахме цяла нощ и правихме глупости. Как ли е той сега? Минали са седем месеца, сигурно ме е преживял вече. Не бях осъзнала кога сълзите се бяха стекли по бузите ми. Опитах се да не мисля за това. Скоро заспах...
На летището в Корея:
Ах най-накрая съм тук. Имам чувството че стъпвам в земя непозната на човечеството. Бях забравила какво е да е толкова оживено дори и вечер. Навсякъде е пълно със слаби момичета с бели кожи, карайки те да се чувстваш дебел и грозен. За седем месеца косата ми беше пораснала значително. Сякаш не беше моята коса. Чудя се дали живеят на същото място. Извадих ключовете си и видях този от къщата на момчетата. Ах време е. Дано не съм пътувала напразно. Взех си такси и му казах адреса. Слезнах с куфарите си и видях че всичко свети. Чух шум. Познатият клас на Джин викаше всички за вечеря. Усмихнах се. Взех ключа си и отворих вратата. Тъкмо влязох и всички се изнизаха пред врата точно пред мен.
- Ъм здравейте мина време а?- усмихнах се неловко.
- К..К..К...К..рис.- чух лекото заекване на Лиза отзад.
- Така ми казват, да.
- Ти, какво правиш тук. Не си ли в кома. В България.- започна със въпросите веднага.
- Събудих се.- усмихнах се и се почесох зад врата.
- Защо не но се обади? Мислехме че няма да се събудиш. Занеш ли през какво минахме заради теб? Кучка.- започна да плаче.
- Лиз...- Шуга се опита да успокои гаджето си, но беше прекалено късно.
- Аз...Съжелявам.
- Съжеляваш, съжелявала тя. За мен и Джени беше трудно да се усмихнем. Момчетата едва се справяха да работят, за да правят феновете си щастливи. А Джънгкук, не знам как не се е самоубил от депресият в която изпадна заради теб. Пропи всеки бар, изчука всяка курва и още плаче по теб.- крещеше ми със сълзи на очите и ме държеше за яката. След това ме бутна на земята.
- И сега имаш наглостта да се появяваш тук. Невинна. Усмихваща се като глупак. Колко глупава можеш да бъдеш.- крещеше ми вече.
- Ей Лиза, момичето е било в кома за толкова дълго време. По полека. Не стига това ами и трябва да се радваш това е най-добрата ти приятелка.- хвана я за рамото Йонги.
- Крис...- само това излезе от устата на Джен.
- Здрасти Джен. Станала си още по-красива с времето.- усмихвах се все така глупаво.
- Крис добре ли?-си попита ме Хоби.
- Мисля че си го заслужих. Надявам се да й мине. Не че нали съм искала всичко това и че нарочно изпаднах в кома ама все пак.- смеех се фалшиво.
- Оф ела тук за прегрътка.- извикаха всички и ми се метнаха на врата със сълзи.
- А къде е Кук?- попитах.
Всички замлъкнаха.
- Най- вероятно в близкия бар.- каза унило Лиза.
- Може ли да запазим разтъжването след като го върна където му е мястото.- казах обувайки се.
След тива затръшнах врата след себе си. Обиколих всички барови и задни улички. Накрая видях някой да седи на земята и да плаче. Отидох до този човек и се изненадах че това е моят Куки.
Край на ретроспекцията:
- Хей.
Хууу написах я🔆. Насилих се само за да отбележа този толкова, толкова важен за мен ден. Днес както каза Ния преди 22 години се е родило слънцето.☀️
Честит Рожден ден  sunshine ☀️ пожелавам ти да ми носиш все така надежда в живота. Да ме радваш с тази твоя лъчезарна усмивка. Да получаваш повече части в песните. Да ни радваш с готините ти танци. И да не спираш да радваш живота на всеки друг☀️☀️🌹🌎😍🦄🔆👌🏻❤❤❤❤❤💞🙈🌺🌨🎉🎉🎉 И сега спам😂😎

Ай стига толко че са над хиляда пък става мн бавно тука. Той другото си го знае😉😉🌺🙈