Макс се опули срещу учителя, застинала на място.
- Но...но аз..- замърмори тя.
- О, стига де, Макс - усмихна ѝ се той - Сигурен съм, че не хапе.
Макс преглътна, опитвайки се да си поеме дъх, но усети камъка, заседнал в гърлото ѝ. Тя се обърна и бавно тръгна по редицата между чиновете кум най-крайната маса, на която вече се беше настанила Скарлет. Тя бе извадила скицника си и рисуваше нещо с изключително старание, като едва дишаше от страх да не сбърка някоя линия.
Макс усещаше всяка стъпка по-тежка и по-тежка, сякаш времето забавяше хода си. Шушукането на останалите ученици сякаш стесняваше стаята и я правеше по-мрачна. Макс бавно достигна чина и опита да се шмугне между шкафа и стола на Скарлет,  но дори и за слаботелесно момиче като Макс, това бе мисия невъзможна. Скарлет изръмжа и дръпна стола си, като направи малко място,  колкото натрапникът да успее да мине. Макс отпусна раницата си на пода, мигновено усещайки тежестта атмосферата и студенината на Скарлет. Най-лошото беше, че тази отдалеченост ѝ бе позната.
Макс се намести и извади тетрадката си от раницата.  Забеляза съсредоточеността на Скарлет върху рисунката ѝ и леко надникна над ръкава ѝ. В момента, в който очите ѝ срещнаха рисунката, Скарлет хвана листа и го изтръгна от металната спирала на скицника. Но неприятна изненада я поздрави, щом картона се видя под хартията. Вече нямаше листи. Обърна се към Макс, само за да срщне изплашения поглед на момичето, който още не се бе отлепил от ръцете на Скарлет.
- Какво зяпа- спря се тя. Знаеше, че ѝ трябва лист и така нямаше да го получи - Ъм, лист? - пита тя с обичайния си груб тон. Макс едва кимна и разтвори тетрадката си. С треперещи пръсти откъсна лист и го подаде на Скарлет. Тя го пое и, почти нечуто, благодари. Макс прошепна Моля, макар и Скарлет вече да се бе обърнала надолу и започнала нова рисунка. Макс взе несисера и го разтвори. Мамка му... помисли си тя. Моливите ѝ бяха останали вкъщи, а знаеше, че няма от кого да поиска. Освен от един човек.
- Ъм.. Ъ-ъ.. - замънка тя. Скарлет вдигна поглед към нея и повдигна едната си вежда.
- Какво ти стана, бе, загубеняк? Езика ли си глътна или не можеш да говориш? - пита тя раздразнено. Макс кимна отново и прошепна:
- И-имаш ли..молив?
Скарлет извъртя очи и измъкна един черен молив на бели точици от моливника си и го подаде на Макс.
- И да не го счупиш, че аз ще ти счупя пръстите. - изръмжа тихо тя. Макс пое молива и благодари.

Изведнъж песента на звънеца се разнесе по студените коридори и това бе знакът за Макс. Тя остави молива, нарами раницата си и забърза към вратата. Нещо правоъгълно привлече окото на Скарлет. Тетрадката на Макс. Тя я вдигна и извика подир Макс.
- Ей, загубеняк! Забрави си тетрадката! - но тя вече беше извън стаята. Скарлет грабна раницата си и я хвърли на рамо. Прелисти тетрадката и в нея видя само няколко скици и поеми.
- Типично... - прошепна на себе си тя. Изхвърча през стаята, знаеки точно къде да отиде.
Тя зави точно след края на шкафчетата и влетя в женската тоалетна. Там единствено една кабинка бе затворена и съвсем тихо подсмърчане изпълваше помещението. Скарлет бавно приближи кабинката и блъсна три пъти по вратата.
- Загубеняк, забрави си тетрадката - каза грубо. След като не получи отговор, блъсна още веднъж с юмрук.
- Е? Искаш ли си я или мога да си свивам цигари с листите?
След тези ѝ думи се чу ключалка, вратата се открехна и от там се подаде ръка с няколко черни гривни на китката. Скарлет грабна дланта и я издърпа. Макс излетя от кабинката и за малко не се свлече на пода, но Скарлет я задържа. Едната ѝ ръка стискаше дланта на Макс във въздуха, а в другата държеше тетрадката. Макс бе почти клекнала, като усещаше колената си омекнали. Лицата им бяха близо..твърде близо. По бузите на Макс личаха струйки от сълзите, а очите ѝ бяха зачервени. Сърцата и на двете момичета биеха толкова силно, че за момент това бе единственият звук. Двете усетиха как стомасите им леко се свиват и в гърлата им заседна бучка, и двете, незнаеки какво да кажат или направят. Скарлет можеше да усети сладкия ментов дъх на Макс, а Макс от своя страна надушваше пропития с тютонев дим потник, който Скарлет носеше. Дъхът на момичето бе приятен, но примесен с миризма на цигари. Изведнъж Скарлет почервеня почти незабележимо и опря тетрадката в гърдите на Макс.
- Ето. И не си забравяй главата - каза тя и напусна тоалетните. Макс се свлече на колене, все още неспособна да осмисли какво се беше случило туко-що. От очите ѝ се спуснаха две сребърни поточета, но тя дори не осъзнаваше, че плаче. Вдигна ръка и избърса сълзите си, надигна се, подпирайки се на коляно и тръгна бавно към вратата. Притисна тетрадката към гърдите си, помирисвайки аромата на Скарлет, който се бе пропила в листите. Тя хвана бравата и я натисна, излезе от тоалетните и се запъти към изхода на сградата.

Времето бе все така слънчево и по небето липсваха всякакви облаци. Бе топло, приятно и най-вече - тихо. Макс извади слушалките от джоба си и ги напъха в ушите си, като наду музиката. Тръгна към дома си, все още мислейки над случилото се и се питаше Защо?.

Скарлет смачка цигарата си с върха на кеца си и се огледа. Направи няколко крачки към пейката пред нея и се тръшна на нея. Подпря главата си с две ръце и се загледа към небето. Вече беше се стъмнило и Луната надничаше измежду накъсаните облаци, осветявайки в сребърно-лилаво празните улици. Скарлет се отпусна и се протегна към задния джоб на черните си дънки и измъкна кутия с цигари. Извади една и намести филтъра между бледите си устни. Не беше тютюнева цигара. Бе навита филтъра хартиика, между която се гушеше надробена марихуана. Тя измъкна запалката си и натисна бялото бутонче. То изщрака и жълтата светлина озари нощта. Края на цигарата пламна за миг и след секунди от нея се стелеше дим. Скарлет всмука, задушливия пушек изпълни дробовете ѝ и се застоя там. Тя опита да го задържи в гърлото си, сетне бавно го изпусна, наслаждавайки се на сладникавия вкус. Вдигна поглед към пипалата, които димът образуваше и си представяше сцени. Изведнъж в главата ѝ отново се появи сцената в тоалетните. Сините очи на Макс бяха все така зачервени и втренчени в тези на Скарлет. Ръцете им бяха във въздуха с преплетени пръсти и червенина по бузите им. Сърцето на Скарлет претрепна и тя поклатпоклати глава, прогонвайки тези мисли, заключи ги най-отзад ума си, така че да не се връщат за сега. Всмука от цигарата отново и се изправи, все така взирайки се в потъмнялото небе. Внезапно по носа ѝ се разля дъждовна капка. Тя се спусна надолу по бузата ѝ, имитирайки сълза. Скарлет се усмихна с краечица на устата си и пъхна едната си бинтована ръка в джоба на дънките си, а с другата доближи фаса до устните си. Закрачи обратно към дома си, като си тананикаше.

Ето я и следващата!! Съжалявам, че се забавих толкова..хе хе.. ^^;
Дано да ви хареса и прощавайте за грешките!
^w^